На 7 октомври 2017 г. в македонската столица Скопие се проведоха спортни активности по повод 15 октомври – денят на белия бастун.

В турнира по голбал участие взеха 5 отбора – по един тим от България и Сърбия, както и три състава от страна на домакините – Скопие 1, Скопие 2 и Кавадарци.

Българският отбор беше двойно комбиниран – от една страна мъжко-женски, а от друга ученическо-студентски. Македонците поискаха предварително да има голбалисти и шоудаунъри в групата, за да могат да участват и в двете дейности. Така голбалният български тим след отпадането в последния миг на един от учениците, придоби следния вид: център 16-годишната ученичка Беатрис Борисова-Беатриче, дясно крило 20-годишната студентка Бехие Ахмед-Бехи, ляво крило 17-годишният ученик Иван Ралчевски-Иванчо.

Всички те взеха участие и в презентирането на шоудауна.

Учениците бяха от СУ за ДНЗ „Луи Брайл” и спортисти на УСК „Болид”. Техен ръководител беше учителката и съдия по голбал и шоудаун Силвия Иванова. Всички останали, които не бяха ученици и взеха участие в спортните активности, бяха от СКИ „Витоша”.

Председателят на македонската спортна федерация за незрящи Коце Димов изказа благодарностите си към българската федерация и клуб „Витоша” за оказаната подкрепа по отношение на въвеждането на спорта шоудаун в Македония. От тази година македонците имат закупена шоудаун маса, внос от Чехия.

Българите, които представиха шоудауна в Скопие бяха: държавната шампионка на България за 2017 г. Бехие Ахмед, бронзовият медалист от ДП при мъжете Теодор Стоянов, както и останалите участници – Иван Ралчевски, Беатрис Борисова, Румяна Янева, съдия Силвия Иванова.

Председателят на македонската федерация предизвика на шоудаун двубой председателят на българската федерация. Получи се интересен сблъсък, но в крайна сметка, победата от този председателски сблъсък остана за България.

В голбалния турнир, българчетата се водеха от палиативния треньорски тандем Иван Янев-Дарко и Теодор Стоянов-Тошко. Те разполагаха с едва трима състезатели, но не подозираха, че това не бяха просто две момичета и едно момче, които са дошли да поиграят голбал, а три истински лъвчета, които се бореха за всяка топка.

В първия мач, лъвчетата излязоха срещу сърбите и, въпреки че се бориха до последно, победата закономерно отиде при сърбите, които надделяха с 13:7.

Във втората среща на българите се получи истинско дерби срещу Скопие 1. Мачът вървеше гол за гол, но късметът се усмихна на домакините, които изтръгнаха много трудна победа с 8:7.

В третия сблъсък лъвската тройка излезе срещу Кавадарци, които са тазгодишният македонски шампион. Сработката в отбора вече беше налице, а и гладът за точки също. Кавадарци бяха подчинени с 12:3.

В последния, четвърти мач на българите, те се изправиха срещу Скопие 2. Отново лъвчетата показаха нокти и зъби и скопияни преклониха глава след 12:8.

Трябва да се отбележи, че всички симпатизираха на българчетата и ги подкрепяха във всеки двубой. Всички им се радваха за хъса, който демонстрираха във всяка среща. Беатриче на центъра, ръководеше целия отбор много точно и по думите на един македонец "интелигентно и прецизно". Иванчо с добрия си удар, имаше за задача да бележи головете. Бехи със своето спокойствие, успяваше да запази добрия микроклимат на терена. А треньорският тандем надъхваше всячески младите лъвчета. В един от мачовете, лявото българско крило изгуби ориентация, но центърът успя да хване топката и положението бе спасено, обаче все пак крилото все не успяваше да намери своята позиция и нещата излизаха от контрол. В този момент треньорският тандем взе таймаут, за да може всичко да се регулира. Щом видяха това, един от македонците прокоментира: "Леле, какъв бугарски номер! Ама тарикатски!"

И така, след две загуби и две победи, с голова разлика 38 на 32, българските лъвчета заеха заслужено второто място, веднага след сърбите. Голмайстор съвсем резонно за България, стана Иванчо с 34 отбелязани гола, а по два добавиха Беатриче и Бехи.

Третото, четвъртото и петото места, останаха за отборите на домакините.

Организаторите дадоха отборна грамота, както и индивидуални грамоти на тримата български младежи. За всеки имаше фланелка за спомен от това гостуване.

Пътуването се осъществи благодарение на подкрепата на Съюза на слепите в България, а шофьор беше Светломир Селев.

Между този турнир в Скопие и онзи, преди седмица в Бакъу, Румъния имаше твърде много прилики, както по отношение на спортно-техническото ниво, така също и в организационно-битов план. Спортните активности в Скопие се организираха от местната организация при македонския съюз на незрящите и скопския спортен клуб, с финансовата подкрепа на кмета на македонската столица. Отново чрез скопската община, македонските зрително затруднени спортисти имат възможност да спортуват голбал, шоудаун, тенис на маса, фитнес и пр. на спортната база на училището по електротехника. За целта до входа на училището и вътре в коридорите, има водещи линии, които позволяват на незрящите безпрепятствено придвижване.